ПРАВИЛНИК
на Арбитражен съд при асоциация
БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД
Арбитражен съд
Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД е постоянна независима правораздавателна институция, наричан по-нататък в Правилника „Арбитражен съд“, вписана в Регистъра на арбитражните институции към Министерство на правосъдието.
(2) Арбитражният съд разрешава граждански и търговски спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея.
(3) Арбитражният съд не е компетентен да разглежда потребителски, трудови, семейни спорове, спорове с предмет – вещни права върху недвижими вещи и други, изключени от компетентността на арбитражните съдилища с изрична правна норма.
(4) Арбитражният съд се ръководи от Председател, избран от Общото събрание на СНЦ Асоциация Български Арбитражен Съд. Същият управлява и представлява Арбитражния съд, утвърждава списъка с арбитрите и изпълнява правомощията, дадени му с този правилник.
(5) При отсъствие на Председателя функциите му се изпълняват от Заместник-председателя на основание издадена заповед за заместване, издадена от Председателя на Арбитражния съд.
(6) Работата на Арбитражния съд и на Председателя му се контролира от Общото събрание на СНЦ Асоциация Български Арбитражен Съд.
Основания за компетентността на Арбитражния съд
Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда спорове, ако те са му възложени с арбитражно споразумение.
(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Писмената форма се счита спазена и когато споразумението се съдържа в разменена между страните кореспонденция, включително и електронна такива, разписки, фактури и други писмени документи, или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.
(3) Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, както и ако предяви насрещен иск или възражение за прихващане. Същото се приема и когато ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.
(4) Алинея 3, изречение второ не се прилага, когато ответникът е физическо лице, с изключение на лицето, което е страна по спора в качеството му на едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.
Приложими процедурни правила
Чл. 3. (1) Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила относно разглеждането на делото, освен ако те противоречат на повелителни норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.
(2) Ако страните изрично не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд означава и съгласие той да се разгледа и разреши според нормите на този правилник.
(3) По въпроси, които не са уредени от споразумението между страните, от този Правилник или от Закона за арбитража, арбитрите процедират съобразно тяхната разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора.
(4) Решаващият орган предоставя на страните равна възможност за защита.
(5) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилага правилникът, който е в сила при започване на арбитражното производство.
(5) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в хода на арбитражното заседание, срещу нарушаване на процесуално правило, смята се, че се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.
Конфиденциалност
Чл. 4. Арбитрите и страните, които участват в производството, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които им стават известни в хода на арбитражното дело.
Предявяване на иск
Чл.5.(1) Арбитражното производство започва с подаване на писмена искова молба. Преписи от нея, ведно с приложенията, надлежно заверени от ищеца или негов пълномощник, трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка от страните в процеса да разполага с тях.
(2) Писмената форма се счита спазена и тогава, когато исковата молба е подадена по електронен път. В този случай преписи от исковата молба и от доказателствата не се представят, а секретариатът на Арбитражния съд предоставя на останалите участници в производството копие от електронните документи.
(3) Исковата молба се смята за подадена в деня, в който постъпи в секретариата на Арбитражния съд или на електронната му поща, а ако се изпраща по пощата или с куриер – в деня, отбелязан на пощенското/куриерското клеймо в мястото на изпращането.
Съдържание на исковата молба
Чл.6.(1) Исковата молба трябва да е написана на български език и да съдържа:
а) посочване на Арбитражния съд;
б) наименование, седалище и адрес на управление на ищец и на ответник, телефон, електронна поща и други средства за връзка със страните по спора;
в) цена на иска, когато той е оценяем;
г) изложение на обстоятелствата, на които се основава иска;
д) в какво се състои искането (петитум);
е) доказателства по иска;
ж) документ за платена арбитражна такса;
з) подпис на ищеца или негов представител;
(2) Към исковата молба следва да бъдат приложени документа, съдържащ арбитражното споразумение.
(3) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото.
(4) Ако ищецът не е посочил арбитър и не е направил искане такъв да бъде назначен от Председателя на Арбитражния съд, се счита, че е предоставил избора на Председателя на Арбитражния съд.
(5) Възражение за некомпетентност на Арбитражния съд се разглежда от назначения по делото арбитър или арбитражен състав.
(6) Ако решаващият състав отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, дори ако ответникът отказва да вземе участие в него.
Цена на иска
Чл.7.(1) Цената на иска се определя:
1. по искове за парични вземания - от размера на претендираната сума;
2. по искове за предаване на вещи – от тяхната стойност;
3. по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения - от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година;
4. по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.
(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба.
(3) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.
(4) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Арбитражния съд по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.
(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.
(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане. (7) При обективно съединяване на искове такса се внася въз основа на сумата от цената на всеки от исковете.
(8) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.
Проверка за компетентност
Чл. 8. (1) Арбитражният съд се произнася за своята компетентност по спора.
(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
(3) Възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба.
(4) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да се направи веднага.
(5) Арбитражният съд може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението.
(6) По възражението по предходните алинеи арбитражният съд се произнася с определение или с решението по делото.
Недостатъци на исковата молба
Чл.9. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1, Председателят на Арбитражния съд съобщава това обстоятелство на ищеца и дава възможност за отстраняване на недостатъците. До отстраняване на нередовностите исковата молба е без движение.
(2) Ако ищецът не отстрани нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.
Отговор на исковата молба
Чл.10.(1) След получаване на редовна искова молба, Председателят на Арбитражния съд уведомява ответника, като му изпраща препис от исковата молба ведно с приложенията и го уведомява, че следва в 5-дневен срок да представи отговор и доказателствата си.
(2) В срока по предходната алинея ответникът следва да вземе становище по избора на арбитър или член на решаващия състав.
(3) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно претендираното право е от компетентността на Арбитражния съд. За насрещния иск важат правилата за първоначален иск.
(4) Неподаването на отговор от ответника не означава признание на иска.
Изпращане и връчване на документи
Чл.11.(1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочения от тях физически или електронен адрес. Призовки и други съобщения могат да се изпращат чрез курирер, чрез Български пощи ЕАД, чрез посочена от страната електронна поща и по телефон.
(2) Документите и съобщенията се връчват лично на страната или на нейн представител.
(3) Исковата молба се внася в Арбитражния съд лично, по куриер с обратна разписка или по електронен път на електронната поща на Арбитражния съд.
(4) Съобщението за насрочено заседание по арбитражното дело следва да е връчено на страната лично, с куриер или на електронна поща, посочена от страната, в срок не по-малко от 5 дни преди заседанието.
(5) Арбитражните решения се връчват на страните лично срещу подпис, изпращат се с куриер с обратна разписка или се изпращат на електронна поща, посочена от страната, като решението се счита връчено при получаване на изрично потвърждение за получаването му от адресата.
(6) Документите и съобщенията по делата могат да бъдат връчени и лично на страната или на неин представител срещу подпис.
(7) Книжа и документи по арбитражни дела могат да се връчват и от частен съдебен изпълнител или нотариус. В този случай за връчването важат правилата на ГПК.
(8) Страните и вещите лица могат да изпращат до Арбитражния съд всякакви изявления, пледоарии, заключения и други на адреса на Арбитражния съд или по електронна поща на официалния електронен адрес на Арбитражния съд, посочен в интернет-страницата му.
Получаване на книжата, призовките и съобщенията
Чл. 12. (1) Исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщението за насрочване на първото арбитражно заседание за разглеждане на арбитражното дело и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България по един от следните начини в посочената последователност:
1. чрез препоръчана пратка от универсалната пощенска услуга или чрез куриерска услуга, извършена от лице, вписано в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги;
2. чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако книжата не са могли да бъдат връчени по начините, посочени в т. 1.
(2) По искане на ищеца връчването по ал. 1, т. 2 може да бъде използвано и при първо изпращане на посочените книжа, както и за връчване на други съобщения и документи по делото, като той понася съответните разноски независимо от изхода на делото.
(3) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с направен опит за връчване.
(4) Когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята за получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя.
(5) Уведомлението се смята за предадено и когато получателят е отказал да го получи, както и когато не се е явил да го получи, след като му е била оставена покана за това. Връчителят удостоверява тези обстоятелства писмено.
(6) Алинея 4 и втората хипотеза на ал. 5 не се прилагат за страна – физическо лице по смисъла на чл. 7, ал. 4 от Закона за арбитража, освен когато страната вече е получила редовно исковата молба или предходно съобщение по реда на ал. 1.
(7) Когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 4 и 5, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане.
(8) Въз основа на изрично писмено искане на страните или уговорка в този смисъл в акта, съдържащ арбитражната клауза между страните, книжа и съобщения могат да им бъдат изпращани и на посочен от тях електронен адрес.
(9) На страните не се изпращат призовки ако са присъствали или са били редовно призовани за предишно заседание на Арбитражния съд, на което е било насрочено следващо заседание.
Състав на решаващия орган
Чл.13. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващия орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри. (2) За дела с материален интерес до 100 000 (сто хиляди) евро без ДДС, делата се разглеждат от един арбитър, избран по взаимно съгласие на страните, а ако те не постигнат такова съгласие – избран от Председателя на Арбитражния съд.
(3) По дела с материален интерес над сумата по ал. 2, страните могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от трима арбитри, като всяка от страните избира по един арбитър, а двамата арбитри избират от списъка на арбитрите председател на Решаващия орган. Този избор следва да се направи в 5-дневен срок от съобщението за избирането им за арбитри по делото.
(4) Ако арбитрите, посочени от страните като членове на решаващия състав, не изберат председател на състава, Председателят на Арбитражния съд назначава такъв от списъка на арбитрите.
(5) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът се назначава от Председателя на Арбитражния съд.
(6) Решението на Председателя на Арбитражния съд по избор на арбитър или на Председател на решаващия орган, е окончателно.
(7) При избора си на арбитър страните са длъжни да посочат такъв, който е вписан в списъка с арбитри на Арбитражния съд.
Заместване на арбитър
Чл. 14. (1) Арбитър, който не приеме избора или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, е длъжен да уведоми писмено Председателя на Арбитражния съд в 5-дневен срок от уведомяването за избора му. Същото задължение има и арбитър, за когото е на лице основание за отвод, съгласно чл. 22 от ГПК. В този случай, ако страната не е посочила резервен арбитър, изборът се прави от Председателя на Абитражия съд.
(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до заменянето на председателя.
(3) Ако спрямо заместника настъпят условията по алинея първа, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър.
(4) Ако е необходимо, и след като вземе мнението на страните, Решаващият орган в случаите, посочени в ал. 1 и 2, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.
Отвод на арбитър
Чл. 15. (1) Отвод на арбитър може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните.
(2) Страната може да направи отвод на арбитър, назначен от нея или в чието назначаване е участвала, само поради основания, които са й станали известни след назначаването.
(3) Арбитърът или председателят на Решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в ал. 1 причини.
Процедура за отвода
Чл. 16. (1) Отвод на арбитър може да бъде поискан не по-късно от 7 дни след като страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода. Отвод не може да бъде искан след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и е пристъпено към постановяване на акта, с който приключва делото.
(2) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват основанията за това.
(3) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Председателят на Арбитражния съд.
(4) Ако арбитражният съд не уважи отвода, страната, която го е предявила, може в седемдневен срок от уведомяването й да поиска от Софийския градски съд да се произнесе по него. Софийският градски съд разглежда жалбата по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс, като решението му е окончателно.
(5) Арбитражният съд може да продължи разглеждането на делото и да постанови по него решение въпреки отвода и жалбата по ал. 4.
(6) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник. Ако в тричленен състав новият арбитър е съгласен с вече избрания председател, той приподписва протокола за избор на председател. В противен случай нов председател се избира по общия реда.
Отвод на вещо лице и преводач
Чл. 17. На основанията, посочени в чл. 22 от ГПК, може да се направи отвод и на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият орган.
Подготовка за разглеждане на делото
Чл.18. (1) Решаващият орган се запознава предварително с делото и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по него и попълването му с доказателства, вкл. и за допускане на експертиза и свидетели.
(2) Призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и др. се извършва от секретариата на Арбитражния съд.
Място на провеждане на заседанието
Чл.19. (1) Заседанията на Арбитражния съд се провеждат в неговото седалище и адрес или адреса, посочен в призовката.
(2) По съгласие на страните заседанието може да се провежда и на друго място. В този случай разноските се поемат авансово от страната/страните, която е поискала заседанието да е извън седалището на съда.
Разглеждане на делото
Чл.20. (1) Делото се разглежда в едно или повече заседания, на които страните могат да участват лично или чрез представител.
(2) По искане, респ. съгласие на страните, делото може да се разглежда и решава в закрито заседание.
(3) Делото може да се разгледа и реши в закрито заседание и ако ответникът направи изрично признание на иска.
(4) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото.Това може да стане само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини, по изрично искане на другата страна или ако Решаващият орган прецени, че това би било в интересна и на двете страни.
Спогодба
Чл. 21. (1) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.
(2) Ако страните постигнат спогодба, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и решаващия състав.
Събиране на доказателства
Чл.22. (1) Страните представят писмените доказателства в оригинал или заверени от тях копия. Преписи от тях задължително се връчват на другата страна.
(2) Всяка страна може с подаване на иска или насрещния иск да поиска извършване на експертиза. Другата страна има право да постави допълнителни въпроси към експертизата.
(3) Решаващият състав има право да изисква от страните представяне на други доказателства, да призовава свидетели, да назначава вещи лица и т.н., ако прецени, че това е необходимо да разкриване на обективната истина. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава възможност да вземат становище по тях, както и да представят насрещни доказателства.
(4) При назначено вещо лице, задължение на всяка от страните е да съдейства за събиране на необходимите сведения, включително чрез осигуряване на достъп за проверка на документите, стоки или др. вещи, когато това е необходимо. Ако страна възпрепятства събирането на доказателства, това се цени в неин ущърб при решаване на делото по същество.
Изменение на иска
Чл.23. (1) Ищецът, и без съгласие на другата страна, може при всяко положение на делото да измени основанието на предявения иск, да увеличи, да намали или да измени своето искане, както и да премине от осъдителен към установителен иск или обратно.
(2) Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.
(3) Решаващият състав може да откаже допускането на изменение само ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника. Тези правила важат и за насрещен иск.
Участие на трети лица
Чл.24. (1) Със съгласието на страните по делото може да встъпи трето лице, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
(2) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.
(3) Третото лице има право да извършва всички производствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(4) Встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага, при наличие на предпоставките за това.
(5) По допускане на третото лице арбитражният съд се произнася с определение.
(6) Участието на третото лице не се допуска, ако същото е с неизвестен адрес.
(7) Ако, макар да е известен адресът на третото лице, то не бъде открито за да му бъдат връчени книжата по делото, решаващият орган може да отмени определението за допускане на участието му по делото, за да се избегне забавяне или усложняване на процеса.
Спиране на производството
Чл.25. (1) Производството по делото може да се спре по общо съгласие на страните, като срокът на спирането не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
(2) Ако искането за спиране на производството е отправено от ищеца преди да е подаден отговор на исковата молба, съгласие на ответника не се изисква.
(3) При спиране на делото по взаимно съгласие то може дабъде възобновено по искане на която и да е отстраните.
(4) Ако в шестмесечен срок от определението за спиране на делото никоя отстраните не поиска възобновяването му, решаващият състав дава срок на страните да заявят желаят ли продължаване на делото. При липса на положителен отговор делото се прекратява с разпореждане. Спорът може да бъде предявен в последствие с нова искова молба.
Протокол
Чл. 26. (1) За арбитражното заседание се води протокол, който се изготвя в 3-дневен срок от заседанието и се подписва от председателя на състава. По време на заседанията може да се води и електронен запис.
(2) Протоколът е на разположение на страните в канцеларията на Арбитражния съд.
(3) Протоколът се изпраща на страните по тяхно искане на електронен адрес. Искането трябва да бъде направено в съдебно заседание или с нарочна молба, в която да е посочен електронен адрес.
(4) Поправка и допълване на протокол са допустими в тридневен срок от изготвяне на протокола, като решаващият състав извършва това с определение. Копие от поправения или допълнен протокол се изпраща на страните, ако те са поискали това.
Решение
Чл.27.(1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Съдът се произнася с решение и когато има споразумение, признание или отказ от иска. Когато страните са постигнали споразумение, решаващият състав възпроизвежда същото в решението си и това придава на споразумението осъдителен характер.
(2) Решението се взема от едноличния арбитър или, при тричленен състав на решаващия орган - с мнозинство на гласовете, в закрито заседание. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините. Арбитърът, който не е съгласен с решението, отразява това обстоятелство при подписване на решението.
(3) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите "о.м.". В тридневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.
(4) Ако след приключване на устните състезания, но преди произнасяне на решението се установи, че правото на защита на някоя от страните е било нарушено или че делото се нуждае от допълнително изясняване на обстоятелствата по него, решаващият състав възобновява разглеждането на делото с определение.
(5) Решението трябва да е мотивирано и се подписва от членовете на решаващия състав. Мотиви не са необходими в случай, че ответникът е направил признание на иска.
(6) Постановеното арбитражно решение е окончателно и слага край на спора.
Съдържание на решението
Чл.28. (1) Решението трябва да съдържа:
а) наименованието на Арбитражния съд;
б) дата и място на постановяването му;
в) имената на председателя и на членовете на решаващия състав;
г) наименованието на страните и третите лица по делото;
д) предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
е) мотиви;
ж) диспозитив;
з) подписи на арбитъра, съответно – на председателя и членовете на решаващия състав.
(2) Екземпляр от решението се връчват на страните.
(3) Страната, която лично или чрез процесуалния си представител по делото е получила екземпляр от решението, може да получи повторно само препис от решението, върху всяка страница от диспозитива на което изрично се отбелязва „Препис“.
Администриране на решението
Чл. 29. (1) След подписване на решението по делото то се внася в Секретариата на Арбитражния съд от арбитъра, респ. от Председателя на решаващия орган.
(2) Решението се изготвя и предава в секретариата на Арбитражния съд в срок до 30 дни след последното заседание по делото. Когато на страните е била дадена възможност за писмени становища по същество, срокът за постановяване на решението може да бъде удължен.
(3) Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.
(4) След приключване на арбитражното дело с решение, арбитърът или арбитражният състав, постановил решението, получава възнаграждение в размер на 40% от събраната по делото арбитражна такса, без в тази сума да се включват разноските за производството по арбитражното дело, ако такива са начислени и събрани.
Поправка, тълкуване и допълване на решението
Чл.30. (1) По искане на страна по спора или по свой почин, решаващият състав може да поправи явна фактическа грешка, допусната в решението, в протокола или в друг акт, издаден в хода на делото.
(2) Всяка от страните може да поиска от решаващия състав тълкуване на решението, когато то е неясно.
(3) Искането за поправка или тълкуване може да бъде направено в рамките на едномесечен срок от получаването му, ако решението не е вече изпълнено, като задължително се уведомява другата страна и се взима становището й по исканата поправка или тълкуване. Становището следва да бъде дадено в 5 дневен срок от известието.
(4) Поправката на решението за арбитражните разноски става с определение и при спазване на изискванията по предходните алинеи.
(5) Поправката и тълкуването на решение се правят с допълнително решение, което става неразделна част от решението по делото.
(6) Страна може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това, с препис за насрещната страна, може да се подаде в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на ал. 3 и 5 от този член.
(7) Решението може да бъде допълнено и по почин на Решаващия орган. В този случай Решаващият състав съобщава на страните констатацията си и взима решение.
Изпълнение на решението
Чл.31. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните. То се изпълнява доброволно.
(2) Ако с решението не е даден срок за изпълнение, то трябва да бъде изпълнено незабавно.
(3) При липса на доброволно изпълнение, арбитражното решение се изпълнява по реда на ГПК след издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 51 от Закона за арбитража.
Завършване на производството с определение
Чл.32.(1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение.
(2) Определението за прекратяване на производството се постановява:
А) при оттегляне или отказ от иска;
Б) при липса на предпоставки, необходими за решаване на делото по същество или когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от три месеца.
Съхраняване на делата и решенията
Чл. 33. Секретариатът на съда съхранява приключените дела в течение на 10 години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават, с изключение на решенията и мотивите към тях, които се пазят 50 години.
НЕПРИСЪСТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО. Приложимост
Чл. 34. (1) По искане на ищеца и липса на изрично възражение от страна на ответника, при искове с цена до 100 000 /сто хиляди/ евро, арбитражното дело се разглежда в неприсъствено производство.
(2) При неприсъствено производство исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 6. Ищецът е длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
Чл. 35. (1) В неприсъственото производство на ответната страна се дава 7 (седем)-дневен срок за отговор на исковата молба от датата на получаването й. В отговора ответникът е длъжен да заяви всички свои оспорвания и да изчерпи възраженията си, както и да посочи всички свои доказателства, като представи писмените доказателства, с които разполага. Той е длъжен да вземе становище по приложените към исковата молба доказателства.
(2) В срока за отговор ответникът може да възрази срещу неприсъственото производство. В такъв случай производството продължава по общия ред.
(3) С отговора на исковата молба ответникът предяви насрещен иск или възражение за прихващане само ако в същия срок се представят всички отнасящи се до тях писмени доказателства и ако са внесени дължимите арбитражни такси за разглеждането им. В противен случай предявеният иск или възражение за прихващане не се разглеждат.
(4) След предявяване на исковата молба, респ. подаване на отговора по нея, страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на твърдения и/или искания на противната страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти и да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят.
(5) Правилата по предходната алинея се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.
Чл. 36. (1) След изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно срока за отговор на насрещния иск, като взема предвид и изявленията на страните, техните искания и представените доказателства, Решаващият орган пристъпва към решение в закрито заседание.
(2) Ако арбитърът прецени, че делото съставлява значителна правна или фактическа стойност, или ако е необходимо събирането на допълнителни доказателства с оглед изясняване на обективната истина относно спора, арбитърът може да определи делото да бъде гледано в открито заседание.
(3) С определението си Решаващият орган може да допусне до разпит свидетели, а така също и да назначи вещо лице. Неявяването на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.
(4) След изясняване на спора от фактическа и правна страна Решаващият орган предоставя на всяка от страните срок за писмено становище, след който пристъпва към постановяване на решение.
Арбитражни такси и разноски
Чл. 36. (1) Страните по делото дължат арбитражни такси и разноски, установени от Председателя на Арбитражния съд въз основа на Тарифата на Арбитражния съд и се внасят по негова сметка.
(2) Секретариатът на съда или решаващият състав указват на страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски по събирането им.
(3) Възнагражденията за вещи лица, свидетели и преводачи, както и техните пътни и дневни разноски, се определят от решаващия състав.
Настоящият Правилник бе приет с решение на Управителя на Асоциация Български Арбитражен Съд от 03.06.2026г., следва да бъде публикуван на интернет-страницата на Арбитражен съд при СНЦ ”Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД” и влиза в сила веднага.