ПРАВИЛНИК
на Арбитражен съд при асоциация
БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД
 

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Арбитражен съд
Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД е независима правораздавателна институция. Същият, наричан по-нататък в Правилника Арбитражен съд.
(2) Арбитражният съд разрешава граждански и търговски спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея.
(3) Арбитражният съд се ръководи от Председател на Арбитражния съд, избран от Управителния съвет на Асоциация Български Арбитражен Съд. Същият управлява и представлява Арбитражния съд, утвърждава списъка с арбитрите и изпълнява правомощията, дадени му с този правилник.
(4) Работата на Арбитражния съд и на Председателя му се контролира от Арбитражен Контролен Съвет (АКС), избран от Управителния съвет на Асоциация Български Арбитражен Съд. Той се състои от 3 члена.
(5) АКС прави предложения за промени в списъка с арбитрите, в този правилник и в тарифата към него.
(6) АКС може да отправя предупреждения и да налага имуществени санкции на арбитри, които са извършили нарушения на този правилник в хода на конкретно арбитражно дело. Санкцията не може да надвишава 60% от определеното възнаграждение за конкретното арбитражно дело, за което се отнася нарушението.
(7) АКС се свиква по инициатива на който и да е от членовете му, от Председателя на Арбитражния съд и от Управителния съвет на Асоциация Български Арбитражен Съд.

Основания за компетентността на Арбитражния съд
Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда споровете по чл. 1, ал. 2, ако те са му възложени с арбитражно споразумение.
(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменена между страните кореспонденция, включително и електронна такива, разписки, фактури и други писмени документи, или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.
(3) Смята се, че има валидно арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано най-късно в протокола на първото арбитражно заседание, не възрази спорът да се разгледа от Арбитражния съд.
(4) Страна, която знае, че е образувано арбитражно производство и не възрази в 14-дневен срок от узнаването, не може да се позовава на липса на компетентност на Арбитражния съд.

Приложими процедурни правила
Чл. 3. (1) Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд означава и съгласие той да се разгледа и разреши според нормите на този правилник.
(2) Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила относно разглеждането на делото, освен ако те противоречат на повелителни норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.
(3) По въпроси, които не са уредени от споразумението между страните, от този Правилник или от Закона за международния търговски арбитраж, арбитрите процедират съобразно тяхната разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора.
(4) Решаващият орган предоставя на страните равна възможност за защита.
(5) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилага правилникът, който е в сила при започване на арбитражното производство, освен ако двете страни поискат да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение.
(5) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в арбитражното заседание, срещу нарушаване на процесуално правило, смята се, че се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.

Конфиденциалност
Чл.4.(1) Арбитрите и страните, които участват в производството, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които им стават известни в хода на арбитражното дело.
(2) При приключване на производство, ако друго не е уговорено, страните имат право да получат обратно документите и другите доказателства, без да са правени копия от тях, при условие, че това е изрично заявено при представянето им.

Предявяване на иск
Чл.5.(1) Арбитражното производство започва с подаване на писмена искова молба. Преписи от нея, ведно с приложенията и отговорът с приложенията, надлежно заверени от страната, която подава исковата молба, трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка от страните в процеса да разполага с тях, а Арбитражния съд – с толкова екземпляра, колкото ще бъде броя на решаващите арбитри.
(2) Исковата молба се смята за подадена в деня, в който постъпи в секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата – в деня, отбелязан на пощенското клеймо в мястото на изпращането.

Съдържание на исковата молба
Чл.6.(1) Исковата молба трябва да е написана на български език и да съдържа:
а) посочване на Арбитражния съд
б) наименование, седалище и адрес на управление на ищец и на ответник, телефон, електронна поща и други средства за връзка със страните по спора.
в) цена на иска, когато той е оценяем
г) изложение на обстоятелствата, на които се основава иска
д) в какво се състои искането (петитум)
е) доказателства по иска
ж) името на арбитъра и на резервния арбитър или искане те да бъдат назначени от председателя на Арбитражния съд
з) документ за платена арбитражна такса, депозит за разноски
и) подпис на ищеца или негов представител
(2) Към исковата молба следва да бъдат приложени арбитражно споразумение и писмени доказателства в подкрепа на иска.
(3) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото.
(4) Възражение, че Арбитражния съд не е компетентен, трябва да се направи най-късно с отговора на исковата молба или ако няма отговор – в първото по делото заседание.
(5) Възражение за некомпетентност се разглежда от решаващия състав и той се произнася по него с определение, освен ако разрешаването на този спор е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.
(6) Ако решаващият състав отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, независимо, че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Цена на иска
Чл.7.(1) Цената на иска се определя:
1. по искове за парични вземания - от размера на претендираната сума;
2. по искове за предаване на вещи – от тяхната стойност;
3. по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения - от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година;
4. по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.
(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.
(3) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.
(4) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Арбитражния съд по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.
(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.
(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.
(7) При обективно съединяване на искове такса се внася въз основа на общата сума от таксите за всеки иск.
(8) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

Проверка за компетентност
Чл. 8. (1) Ако ищецът в исковата молба не се позовава изрично на арбитражно споразумение или не го представя, Председателят на Арбитражния съд му изпраща съобщение да внесе минималната арбитражна такса по тарифата, след което исковата молба с приложенията се изпращат на ответната страна. Ако с писмения отговор ответникът не възрази и не докаже, че делото не е от компетентността на Арбитражния съд, неговият Председател дава на ищеца срок да довнесе арбитражната такса до дължимия размер, съобразно тарифата.
(2) При несвоевременно внасяне на таксата Председателят на Арбитражния съд прекратява делото със свое Разпореждане. Ищецът би могъл да заведе отново делото, като производството започва от начало, като да не е предявяван иск пред Арбитражния съд до този момент.

Недостатъци на исковата молба
Чл.9. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1, Председателят на Арбитражния съд съобщава това обстоятелство на ищеца и дава срок за отстраняване на недостатъците. Срокът е 7-дневен и започва да тече от датата на получаване на съобщението. До отстраняване на нередовностите исковата молба е без движение.
(2) Ако ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд. Ищецът може да направи възражение срещу разпореждането в 7-дневен срок от получаването му. След изтичане на срока исковата молба, в едно с приложенията, се връщат на ищеца.
(3) Възражението на ищеца против Разпореждането по предходната алинея се разглежда от АКС и неговото определение е окончателно.

Отговор на исковата молба
Чл.10.(1) След получаване на редовна искова молба, Председателят на Арбитражния съд уведомява ответника, като му изпраща препис от исковата молба ведно с приложенията и го уведомява, че следва да представи в 5-дневен срок отговор и доказателствата си.
(2) В срока по предходната алинея ответникът следва да съобщи имената на избрания от него арбитър и резервен арбитър или даде съгласие за разглеждане на спора от един арбитър.
(3) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно претендираното право е от компетентността на Арбитражния съд. За насрещния иск важат правилата за първоначален иск.
(4) Неподаването на отговор от ответника не означава признание на иска.

Изпращане и връчване на документи
Чл.11.(1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки – на посочения от тях електронен адрес, а ако такъв не е посочен изрично в документа, съдържащ арбитражна клауза – на посочените от тях адреси. Призовки и други съобщения могат да се изпращат и по телефон.
(2) Документите и съобщенията се връчват лично на страната или на нейния представител.
(3) Исковата молба се внася в Арбитражния съд лично или по куриер с обратна разписка.
(4) Съобщението за насрочено заседание по арбитражното дело следва да е връчено на страната лично, с куриер или на електронна поща, посочена от страната, в срок не по-малко от 5 дни преди заседанието.
(5) Арбитражните решения се връчват на страните лично срещу подпис или се изпращат с куриер с обратна разписка.
(6) Документите и съобщенията по делата могат да бъдат връчени и лично на страната или на неин представител срещу разписка.
(7) По разпореждане на председателя съда или на арбитър от състав по конкретно дело книжа и документи могат да се връчват и от частен съдебен изпълнител или нотариус. В този случай за връчването важат правилата на ГПК.
(8) При връчване на документи и/или съобщения на електронен адрес или по телефон, връчването се удостоверява от съответния служител в Секретариата.
(9) Страните и вещите лица могат да изпращат до Арбитражния съд всякакви изявления, пледоарии, заключения и други на адреса на Арбитражния съд или по електронна поща на официалния електронен адрес на Арбитражния съд, посочен в интернет-страницата му.

Получаване на книжата, призовките и съобщенията
Чл. 12. (1) Когато адресът на получателя не може да бъде намерен, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.
(2) Документът по ал.1 се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба или куриерския офис да го получи, ако те удостоверят това.
(3) Книжата се считат за връчени и когато са изпратени на адреса, посочен от страната в договор или споразумение с другата страна. В случай, че има повече от един договор или споразумение между страните с различни адреси в тях, книжата се считат за връчени когато са изпратени на последния посочен от страната адрес.
(4) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението. При неполучаване на книжата, срокът се счита че тече от момента на удостоверяване на неполучаването. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден след него.
(5) В призовката се отбелязват номер на делото, страни, място и време за провеждане на заседанието.
(6) На страните не се изпращат призовки, ако са присъствали или са били редовно призовани за предишно заседание на Арбитражния съд, на което е било насрочено следващо заседание.

Състав на решаващия орган
Чл.13. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващия орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.
(2) За дела с материален интерес до 100 000 (сто хиляди) лева, делата се разглеждат от един арбитър, избран по взаимно съгласие на страните, а ако те не постигнат такова съгласие – избран от Председателя на Арбитражния съд.
(3) По дела с материален интерес над сумата по ал. 2, страните могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие или да предоставят на Председателя на Арбитражния съд да го определи.
(4) Ако Решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър, а двамата арбитри избират от списъка на арбитрите председател на Решаващия орган. Този избор следва да се направи в 7-дневен срок от съобщението за избирането им за арбитри по делото.
(5) Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър или арбитрите не изберат председателя на Решаващия орган в сроковете по предходната алинея, Председателят на Арбитражния съд назначава от списъка на арбитрите арбитър или председател на решаващ орган.
(6) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Арбитражния съд.
(7) Решението на Председателя на Арбитражния съд по избор на арбитър или на Председател на решаващия орган, е окончателно.
(8) При избора си на арбитър страните са длъжни да посочат такъв, който е с място на упражняване на основната си дейност в мястото на провеждане на заседанията. В случай, че страна избере арбитър, който е с място на упражняване на основната си дейност, различно от мястото на провеждане на заседанията, то той дължи и разходите на арбитъра за пътуване и допълнителните разходи, свързани с пътуването.

Заместване на арбитър
Чл. 14. (1) Арбитър, който не приеме избора или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си повече от 15 дни, е длъжен да уведоми писмено Председателя на Арбитражния съд в 3-дневен срок от уведомяването за избора. Секретариатът незабавно съобщава на съответната страна да посочи нов арбитър. Същото задължение има и арбитър, за когото е на лице основание за отвод, съгласно чл. 22 от ГПК.
(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до заменянето на председателя.
(3) Ако спрямо заместника настъпят условията по алинея първа, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и негов заместник.
(4) Ако е необходимо, и след като вземе мнението на страните, Решаващият орган в случаите, посочени в ал. 1-2, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.

Отвод на арбитър
Чл. 15. (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация за липса на обстоятелствата по чл. 22 от ГПК. Ако арбитърът узнае наличието на такива обстоятелства по-късно, той има това задължение и след неговото назначаване.
(2) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра ако се съмнява в тяхната безпристрастност и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото.
(3) Арбитърът или председателят на Решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в ал. 1 причини.

Процедура за отвода
Чл. 16. (1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуване на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода. Отвод не може да бъде правен след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и е пристъпено към постановяване на акта, с който приключва делото.
(2) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват основанията за това.
(3) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Председателя на Арбитражния съд.
(4) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник. Ако в тричленен състав новият арбитър е съгласен с вече избрания председател, той приподписва протокола за избор на председател, в противен случай нов председател се избира по общия реда.

Отвод на вещо лице и преводач
Чл. 17. На основанията, посочени в чл. 22 от ГПК, може да се направи отвод и на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият орган.

Подготовка за разглеждане на делото
Чл.18. (1) Решаващият орган се запознава предварително с делото и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по него и попълването му с доказателства, вкл. и за допускане на експертиза и свидетели.
(2) Призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и др. се извършва от секретариата на Арбитражния съд.

Място на провеждане на заседанието
Чл.19. (1) Заседанията на Арбитражния съд се провеждат в неговото седалище и адрес или адреса, посочен в призовката.
(2) Ако и двете страни имат седалище и/или адрес в едно и също населено място, различно от седалището на Арбитражния съд, и посочат арбитър/арбитри с адрес в същото населено място, то заседанията по делото се провеждат в същото населено място.
(3) По молба на страните заседанието може да се провежда и на друго място. В този случай разноските се поемат авансово от страната, която е поискала заседанието да е извън седалището на съда.

Разглеждане на делото
Чл.20. (1) Делото се разглежда в едно или повече заседания, на които страните могат да участват лично или чрез представител.
(2) По искане, респ. съгласие на страните, делото може да се разглежда и решава в закрито заседание.
(3) Делото може да се разгледа и реши в закрито заседание и ако ответникът в отговора си на исковата молба признае иска.
(4) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото.Това може да стане само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.

Спогодба
Чл. 21. (1) След откриване на първото заседание решаващият състав прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.
(2) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.
(3) Ако страните постигнат спогодба пред решаващия състав, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и решаващия състав.

Събиране на доказателства
Чл.22. (1) Страните представят писмените доказателства в оригинал или заверени от тях копия. Преписи от тях задължително се връчват на другата страна.
(2) Всяка страна може, с подаване на иска или насрещния иск, да поиска извършване на експертиза, за което се уведомява другата страна, като тя има 3 дневен срок да заяви становище относно допускането и да постави допълнителни въпроси към експертизата.
(3) Решаващият състав има право да изисква от страните представяне на други доказателства, да призовава свидетели, да назначава вещи лица и т.н., ако това е необходимо да разкриване на обективната истина. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава възможност да вземат становище по тях, както и да представят насрещни доказателства.
(4) При назначено вещо лице, задължение на всяка от страните е да съдейства за събиране на необходимите сведения, включително чрез осигуряване на достъп за проверка на документите, стоки или др.вещи, когато това е необходимо. Ако страна възпрепятства събирането на доказателства, това се цени в неин ущърб при решаване на делото по същество.

Изменение на иска
Чл.23. (1) Ищецът може при всяко положение на делото да измени основанието на предявения иск и без съгласие на другата страна. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане.
(2) Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.
(3) Решаващият състав може да откаже допускането на изменение само ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника. Тези правила важат и за насрещен иск.

Участие на трети лица
Чл.24. (1) Със съгласието на страните по делото може да встъпи трето лице, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
(2) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.
(3) Третото лице има право да извършва всички производствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(4) Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.
(5) По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване пред председателя на АС.
(6) Участието на третото лице не се допуска, ако същото е с неизвестен адрес.

Спиране на производството
Чл.25. (1) Производството по делото може да се спре само по общо съгласие на страните, като срокът на спирането не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
(2) След изтичане на срока за спиране, ако никоя от страните не поиска възобновяване на делото, то се прекратява с разпореждане на решаващия състав.

Протокол
Чл. 26. (1) За арбитражното заседание се води протокол, който се изготвя в 3-дневен срок и се подписва от председателя на състава и назначения за заседанието секретар. По време на заседанията може да се води и електронен запис.
(2) Протоколът е на разположение на страните в канцеларията на Арбитражния съд.
(3) Протоколът се изпраща на страните по тяхно искане на електронен адрес. Искането трябва да бъде направено в съдебно заседание или с нарочна молба, в която да е посочен електронен адрес.
(4) Поправка и допълване на протокол са допустими, като решаващият състав извършва това с определение. Копие от поправения или допълнен протокол се изпраща на страните.

Решение
Чл.27.(1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Съдът се произнася с решение и когато има признание или отказ от иска.
(2) Решението се взема от едноличния арбитър или, при тричленен състав на решаващия орган - с мнозинство на гласовете, в закрито заседание. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините. Арбитърът, който не е съгласен с решението, отразява това обстоятелство при подписване на решението.
(3) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите "о.м.". В тридневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.
(4) Ако след приключване на устните състезания, но преди произнасяне на решението се установи, че правото на защита на някоя от страните е било нарушено или че делото се нуждае от допълнително изясняване на обстоятелствата по него, решаващият състав възобновява разглеждането на делото с определение.
(5) Решението трябва да е мотивирано и се подписва от членовете на решаващия състав.
(6) Постановеното арбитражно решение е окончателно и слага край на спора.

Съдържание на решението
Чл.28. (1) Решението трябва да съдържа:
а) наименованието на Арбитражния съд;
б) дата и място на постановяването му;
в) имената на председателя и на членовете на решаващия състав;
г) наименованието на страните и третите лица по делото;
д) предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
е) мотиви;
ж) диспозитив;
з) подписи на председателя и членовете на решаващия състав.
(2) Преписи от решението се връчват на страните след заверката им от председателя на Арбитражния съд и заплащане на дължимите арбитражни разноски.
(3) Страната, която лично или чрез процесуалния си представител по делото е получила заверен препис от решението, може да получи повторно само препис от решението, върху всяка страница от диспозитива на което изрично се отбелязва „Не важи за изпълнение“. Повторно заверен препис й се издава само ако представи удостоверение от окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, че въз основа на решението, от което е издаден преписът по предходното изречение, не е издаван изпълнителен лист.

Администриране на решението
Чл. 29. (1) След подписване на решението по делото то се внася в Секретариата на Арбитражния съд арбитъра, респ. от Председателя на Решаващия орган. Решението се вписва в книгата за решенията на Арбитражния съд, връчва се на страните и се отбелязва предаването му на страните.
(2) Решението се изготвя и предава от арбитъра, респ. от Решаващия орган в срок до 15 дни след последното заседание по делото. При по-голяма сложност на делата, на страните може да бъде дадена възможност за писмени становища по същество. В този случай срокът за постановяване на решението е 15 дни от изтичане на така дадения на страните срок.
(3) Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.
(4) След приключване на арбитражното дело с влязло в сила решение, арбитърът или арбитражният състав, постановил решението, получава възнаграждение в размер на 40% от събраната по делото арбитражна такса, без в тази сума да се включват разноските за производството по арбитражното дело, ако такива са начислени и събрани.
(5) Арбитри и арбитражни състави, които не са спазили срока за постановяване на решение получават 70% от полагащото им се възнаграждение.

Поправка, тълкуване и допълване на решението
Чл.30. (1) По искане на страна по спора или по свой почин, решаващият състав може да поправи явна фактическа грешка, допусната в решението.
(2) Всяка от страните може да поиска от решаващия състав тълкуване на решението, когато то е неясно.
(3) Искането за поправка или тълкуване може да бъде направено в рамките на едномесечен срок от получаването му, ако решението не е вече изпълнено, като задължително се уведомява другата страна и се взима становището й по исканата поправка или тълкуване. Становището следва да бъде дадено в 7 дневен срок от известието.
(4) Поправката на решението за арбитражните разноски става с определение и при спазване на изискванията по предходните алинеи.
(5) Поправката и тълкуването се правят с допълнително решение, което става неразделна част от решението по делото.
(6) Страна може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това, с препис за насрещната страна, може да се подаде в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на ал. 3 и 5 от този член.

Изпълнение на решението
Чл.31. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните. То се изпълнява доброволно.
(2) Ако с решението не е даден срок за изпълнение, то трябва да бъде изпълнено незабавно.
(3) При липса на доброволно изпълнение, арбитражното решение се изпълнява по реда на ГПК.

Завършване на производството с определение
Чл.32.(1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение.
(2) Определението за прекратяване на производството се постановява:
А) при оттегляне на иска
Б) при спогодба
В) при липса на предпоставки, необходими за решаване на делото по същество или когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от един месец.
(3) Определението за прекратяване по този член може да се обжалва пред Арбитражния контролен съвет в 7-дневен срок от съобщението му на страните.

Съхраняване на делата и решенията
Чл. 33. Секретариатът на съда съхранява приключените дела в течение на 10 години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават, с изключение на решенията и мотивите към тях, както и на сключените спогодби, които се пазят 50 години.

НЕПРИСЪСТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО. Приложимост
Чл. 34. (1) По искане на ищеца и липса на изрично възражение от страна на ответника, при искове с цена на иска до 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева арбитражното дело се разглежда в неприсъствено производство.
(2) При неприсъствено производство исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 6. Ищецът е длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
(3) В исковата молба, съдържаща искане за неприсъствено производство задължително следва да бъдат посочени телефон и адрес за електронна поща на страните или на техните пълномощници.
(4) Към исковата молба се прилага документ за минимален депозит за разноски в размер на 60 лева.
Чл. 35. (1) В неприсъственото производство препис от исковата молба и приложенията към нея се изпраща на ответната страна в тридневен срок от постъпването й в Арбитражния съд, като й се дава 7 (седем)-дневен срок за отговор на исковата молба. В отговора ответникът е длъжен да заяви всички свои оспорвания и да изчерпи възраженията си, както и да посочи всички доказателства, като представи писмените доказателства, с които разполага. Той е длъжен да вземе становище по приложените към исковата молба доказателства. Срокът по този член може да бъде продължаван от арбитъра по делото, при изрично искане в този смисъл, поради особени непредвидени обстоятелства.
(2) В срока за отговор и ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, само ако в същия срок се представят всички отнасящи се до тях писмени доказателства и ако са внесени дължимите арбитражни такси и депозит за разглеждането им. В противен случай предявеният иск или възражение за прихващане не се разглеждат.
(3) След предявяване на исковата молба, респ. подаване на отговора по нея, страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на твърдения и/или искания на противната страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти, да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят.
(4) Правилата по предходната алинея се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.
Чл. 36. (1) След изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно срока за отговор на насрещния иск, като взема предвид и изявленията на страните, техните искания и представените доказателства, Решаващият орган пристъпва към решение в закрито заседание.
(2) Ако арбитърът прецени, че делото съставлява значителна правна или фактическа стойност, или ако е необходимо събирането на допълнителни доказателства с оглед изясняване на обективната истина относно спора, арбитърът може да определи делото да бъде гледано в открито заседание. В този случай той го насрочва не по-късно от 15 дни от постановяване на определението си. Страните се призовават поне 5 дни преди насроченото заседание.
(3) С определението си Решаващият орган може да допусне до разпит свидетели, а така също и да назначи вещо лице. Неявяването на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.
(4) След изясняване на спора от фактическа и правна страна Решаващият орган предоставя на всяка от страните срок за писмено становище, който не може да бъде по-дълъг от 5 (пет) дни, след което пристъпва към постановяване на решение.

Арбитражни такси и разноски
Чл. 36. (1) Страните по делото дължат арбитражни такси и разноски, установени от секретариата на съда или решаващия състав, въз основа на Тарифата за дължимите такси и разноски по спорове пред Арбитражния съд и се внасят по негова сметка.
(2) Секретариатът на съда или решаващият състав указват на страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски по събирането им. Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.
(3) Възнагражденията за вещи лица, свидетели и преводачи, както и техните пътни и дневни разноски, се определят от решаващия състав.
(4) По неприсъствени производства се събира арбитражна такса в размер на 80 (осемдесет) % от таксата, определена с от Тарифата за арбитражните такси и разноски на Арбитражен съд при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД.


Настоящият Правилник е приет на заседание на УС на Асоциация Български Арбитражен Съд с решение от 29.08.2017г. и изменена с решение УС на Асоциация Български Арбитражен Съд с решение от 05.12.2019г., влязло в сила при приемането му.